Дни след затварянето на границата за повечето мигранти, управляеми тълпи, но повече безпокойство

В една гореща и влажна сутрин в мексиканския граничен град Рейноса, на по-малко от миля от Рио Гранде, един въпрос сякаш витаеше в главите на стотици хора, които бяха пристигнали в събота в приют за мигранти.

Кога ще могат да преминат в Съединените щати?

Отговорът остана неуловим. Най-малко 1100 мъже, жени и деца, повечето от които от Централна Америка и Венецуела, бяха пристигнали в Сенда де Вида, разтегнат център за почивка, състоящ се от импровизирани палатки и временни дървени стаи, с надеждата да стигнат до Съединените щати. Вместо това мнозина се почувстваха заклещени, след като президентът Байдън подписа изпълнителна заповед, която не позволява на мигрантите да търсят убежище по протежение на 2000-милната граница между САЩ и Мексико, когато преминаването й се увеличи.

Заповедта ефективно затвори границата на САЩ за почти всички търсещи убежище от 00:01 ч. в сряда.

Изпълнителната заповед не разглежда въпроса с мигрантите, които избягват граничните власти и не търсят убежище.

Не всички в приюта в Рейноса, Мексико, който е до МакАлън се почувства безпомощен. Нувия Байрес, 34, от Ел Салвадор, подскочи от радост в събота, когато след седем месеца опити тя научи, че е получила интервю за убежище чрез CBP One, мобилно приложение, което мигрантите трябва да използват, преди да влязат в Съединените щати, за да си осигурят среща с федералните власти за подаване на молба за убежище. Изпълнителната заповед на г-н Байдън не се прилага за онези, които пресичат границата законно, като използват приложението.

„Бог отговори на молитвите ми“, каза г-жа Байрес на друга мигрантка, Никол 20-годишният Лопес от Хондурас. „Страхувах се, че ще остана тук завинаги с това ново правило.“

Други около нея я поздравиха, но се оплакаха, че нямат много възможности.

„Това ново правило е лоша новина, лоша новина за хора като нас, които оставиха всичко, за да стигнат до границата“, каза 40-годишната Синтия Патриша Медиа, която напусна Хондурас със съпруга си и четирите си дъщери. Те почистиха скромна дървена стая в един зноен ден, за да се възползват максимално от времето си тук. „Болезнено е да си толкова близо и да ти кажат, че нямаш право да влизаш.“

Забавянето беше очевидно и в Макалън, Тексас, на двуетажна почивка център за новопристигнали, управляван от католически благотворителни организации. В петък следобед сестра Норма Пиментел, изпълнителен директор на Католическите благотворителни организации в долината Рио Гранде, преброи около 133 души, много от които с малки деца, много по-малък брой в сравнение със средния дневен брой от 600 до 800 души по време на разгара на вълните.

Сестра Пиментел каза, че очаква броят на хората, търсещи помощ, да остане нисък, докато новата заповед остава в сила. Имиграционните активисти обещаха да оспорят мярката в съда, процес, който може да отнеме месеци.

„Ние не им помагаме, защото са имигранти. Ние им помагаме, защото те са в нашата общност и се нуждаят от помощ“, каза сестра Пиментел.

27-годишната Лузвейси Мора, която напусна Венецуела преди 22 дни, каза, че се е смятала за късметлийка, че е пристигнала ден преди затварянето на границата. Г-жа Мора си спомни, че е преплувала коварния Рио Гранде с двете си малки деца във вторник сутринта и е получила тежко порязване на корема от бодлива тел.

Тя беше принудена да напусне родния си край страна, каза тя, където е работила странна работа, печелейки еквивалента на около 5 долара на ден, едва достатъчно, за да си купи торба брашно. Малкото семейство се отправи към Ню Йорк, където ги очакваше бащата на децата й.

„Ако бях пристигнал само ден по-късно, щяха да ме върнат обратно, " тя каза. „Ако ми бяха казали да се върна, нямаше да мога да се върна. Бих намерил начин да отида в САЩ по всякакъв начин. Връщането обратно не е опция.“

Мигрантите, пристигащи в мексиканския град Сиудад Хуарес, който граничи с Ел Пасо, Тексас, също се чувстваха нервни от новия ред. Хорхе Гомес, самотен 34-годишен мъж от Хондурас, който пристигна ден след като границата беше затворена за хора като него, седеше прегърбен и уморен близо до обрасло парче на брега на реката. Той примижа и избърса праха от ръцете си.

„Това, което мога да кажа е, че само Бог решава кой може да пресече“, каза г-н Гомес. „Аз съм сам, така че се страхувам, че ще ме депортират.“

Пастор Хуан Фиеро Гарсия, директор на приюта на добрия самарянин в Сиудад Хуарес, каза, че е видял повече мигранти опитват късмета си, за да си осигурят среща в CBP One, вместо да рискуват депортиране. Пастор Гарсия каза, че е забелязал леко увеличение на новопристигналите през последните дни, с около 180 мигранти в неговия приют до събота.

„Още около 26 са на път насам ," той каза. „И още ще идват.“

Карън Пиамо, 27-годишна жена от Венецуела, която пристигна в приют в Сиудад Хуарес със съпруга си и трите си деца, също се чувстваше безпомощен.

„Вече бяхме на реката, когато видях новините“, каза г-жа Пиамо. „Исках да плача.“

Последвайте ни в