Дни след затварянето на границата за повечето мигранти, управляеми тълпи, но повече безпокойство

В една гореща и влажна заран в мексиканския граничен град Рейноса, на по-малко от миля от Рио Гранде, един въпрос като че ли витаеше в главите на стотици хора, които бяха пристигнали в събота в подслон за мигранти.

Кога ще могат да преминат в Съединените щати?

Отговорът остана неосезаем. Най-малко 1100 мъже, дами и деца, множеството от които от Централна Америка и Венецуела, бяха пристигнали в Сенда де Вида, раздължен център за отмора, състоящ се от спонтанни палатки и краткотрайни дървени стаи, с вярата да стигнат до Съединените щати. Вместо това мнозина се почувстваха заклещени, откакто президентът Байдън подписа изпълнителна заповед, която не разрешава на мигрантите да търсят леговище по продължение на 2000-милната граница сред Съединени американски щати и Мексико, когато прекосяването й се усили.

Заповедта дейно затвори границата на Съединени американски щати за съвсем всички търсещи леговище от 00:01 ч. в сряда.

Изпълнителната заповед не преглежда въпроса с мигрантите, които заобикалят граничните управляващи и не търсят леговище.

Не всички в приюта в Рейноса, Мексико, който е до МакАлън се почувства беззащитен. Нувия Байрес, 34, от Ел Салвадор, подскочи от наслада в събота, когато след седем месеца опити тя научи, че е получила изявление за леговище посредством CBP One, мобилно приложение, което мигрантите би трябвало да употребяват, преди да влязат в Съединените щати, с цел да си обезпечат среща с федералните управляващи за подаване на молба за леговище. Изпълнителната заповед на господин Байдън не се ползва за тези, които пресичат границата законно, като употребяват приложението.

„ Бог отговори на молитвите ми “, сподели госпожа Байрес на друга мигрантка, Никол 20-годишният Лопес от Хондурас. „ Страхувах се, че ще остана тук вечно с това ново предписание. “

Други към нея я поздравиха, само че се оплакаха, че нямат доста благоприятни условия.

„ Това ново предписание е неприятна вест, неприятна вест за хора като нас, които оставиха всичко, с цел да стигнат до границата “, сподели 40-годишната Синтия Патриша Медиа, която напусна Хондурас със брачна половинка си и четирите си дъщери. Те почистиха скромна дървена стая в един задушлив ден, с цел да се възползват оптимално от времето си тук. „ Болезнено е да си толкоз близо и да ти кажат, че нямаш право да влизаш. “

Забавянето беше явно и в Макалън, Тексас, на двуетажна отмора център за новопристигнали, ръководен от католически благотворителни организации. В петък следобяд сестра Норма Пиментел, изпълнителен шеф на Католическите благотворителни организации в долината Рио Гранде, преброи към 133 души, доста от които с дребни деца, доста по-малък брой в съпоставяне със междинния дневен брой от 600 до 800 души по време на разгара на вълните.

Сестра Пиментел сподели, че чака броят на хората, търсещи помощ, да остане невисок, до момента в който новата заповед остава в действие. Имиграционните деятели дадоха обещание да оспорят мярката в съда, развой, който може да отнеме месеци.

„ Ние не им оказваме помощ, тъй като са имигранти. Ние им оказваме помощ, тъй като те са в нашата общественост и се нуждаят от помощ “, сподели сестра Пиментел.

27-годишната Лузвейси Мора, която напусна Венецуела преди 22 дни, сподели, че се е считала за късметлийка, че е пристигнала ден преди затварянето на границата. Г-жа Мора си спомни, че е преплувала подлия Рио Гранде с двете си дребни деца във вторник сутринта и е получила тежко порязване на корема от бодлива тел.

Тя беше принудена да напусне родния си край страна, сподели тя, където е работила странна работа, печелейки еквивалента на към 5 $ дневно, едвам задоволително, с цел да си купи торба брашно. Малкото семейство се насочи към Ню Йорк, където ги очакваше бащата на децата й.

„ Ако бях дошъл единствено ден по-късно, щяха да ме върнат назад, " тя сподели. „ Ако ми бяха споделили да се върна, нямаше да мога да се върна. Бих намерил метод да отида в Съединени американски щати по всевъзможен метод. Връщането назад не е алтернатива. “

Мигрантите, идващи в мексиканския град Сиудад Хуарес, който граничи с Ел Пасо, Тексас, също се усещаха нервни от новия ред. Хорхе Гомес, уединен 34-годишен мъж от Хондурас, който дойде ден откакто границата беше затворена за хора като него, седеше изкривен и изтощен покрай обрасло парче на брега на реката. Той примижа и избърса праха от ръцете си.

„ Това, което мога да кажа е, че единствено Бог взема решение кой може да пресече “, сподели господин Гомес. „ Аз съм самичък, тъй че се опасявам, че ще ме депортират. “

Пастор Хуан Фиеро Гарсия, шеф на приюта на положителния самарянин в Сиудад Хуарес, сподели, че е видял повече мигранти пробват шанса си, с цел да си обезпечат среща в CBP One, вместо да рискуват депортиране. Пастор Гарсия сподели, че е забелязал леко нарастване на новопристигналите през последните дни, с към 180 мигранти в неговия подслон до събота.

„ Още към 26 са на път насам, " той сподели. „ И още ще идват. “

Карън Пиамо, 27-годишна жена от Венецуела, която дойде в подслон в Сиудад Хуарес със брачна половинка си и трите си деца, също се усещаше беззащитен.

„ Вече бяхме на реката, когато видях новините “, сподели госпожа Пиамо. „ Исках да рева. “